1. Треперя аз във твоите ръце,
сърцето ми разделя се на две,
не мога аз да избера - 
живота или любовта.
Сълзи в очите ми напират,
душата ми крещи без глас,
разделям се сега и аз.
Сърцето ми шепти "Върви при него"!,
а разумът крещи "Не се лъжи"!,
лицето ми е толкожа смутено
и търси твоите очи.
Живеем в светове различни,
ти север си, а аз съм юг,
как можехме преди да се обичаме,
а днес си тръгна ти без звук.
Уби надеждите и мечтите,
разби сърцето от лъжи
не вярвам вече в любовта - 
това е моята съдба!

2.Когато си мислиш,че вече 
няма смисъл, когато си мислиш,
че вече си ненужен, когато си
мислиш,че светът ще рухне,
тогава изниква искрица надежда,
тогава ти се усмихва светът,
тогава се чувстваш свободен,
тогава живееш в мечта!

3.Ти обичал ли си без да те обичат?
Плакал ли си, както плаках аз?
Ти виждал ли си, как сълзи се стичат и как шепти един забравен глас?
Навярно не, защото винаги си бил обичан.
Аз бих желала ти да си щастлив.
Видях те с друга - бяхте толкова щастливи, както ние някога преди.
Ти се смееше на глас, а този глас обичах аз!

4.Защо мълчиш?! Тишината ме убива!
За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо няма да се върне? Долавяш ли в погледа ми топлина? 
Бездънна ли е пропаста която ни разделя? 
Ще мога ли аз някога да ти простя?
Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш?
Не те ли води болката при мен?
В спомените не намираш ли утеха,че днеска си така студен?
Защо мълчиш? Тишината ме убива!